Последният пост за сезона🍌[Спиш ли..]

На-бързо

Както повечето от вас не помнят, първият ни пост беше най-дългият бг мейл, който някога сте чели, за това този ще бъде най-краткият такъв.
🥂 Благодарим на всички наши сподвижници, които ни останаха верни през тези мъчителни вторници, и ни завещаха трезви минути от времето си.
Ние ви любим и пием за вас 🍾

• За продължението и края на разговора ни с Неда прочетете тук

• Ивенти и партита за тези, които не са се спирали вижте ги тук

• Още пияни прозрения, ама друг път

Дебют

:-Продължението:

Ами, проблемът на нашето поколение е, че сме неразбрани, не ни разбират.
- А така, айде сега да ми обясниш защо това е така, щ’ото ние с Белла - миналия ни гост си поговорихме за “вас” и ви нахранихме малко, че сте бездушни и празни млади хора, кажи ми сега ти, Неда що’ си мислим такива неща за вас, що’ това не е така, само ние (по-големите) ли оставаме с това впечатление, опровергай ме..

Има го..да, това го има, че някои от нас са празни, бездушни или егоисти, но по-голямата част от нас пък страда заради това, че ни поставяте под общ знаменател.
- Говоря си често с млади хора на твоята възраст, заради партитата, които организираме тук и т.н. Останало е впечатлението у мен, че GEN-Z живеете под неоправдано голям стрес, защо е това?
Аз бих го нарекла неразбирателство, забелязвам и у други хора, но и у себе си това, което ме кара наистина да не се чувствам окей, което ме гневи, е когато не съм разбрана, нали чувстваш, че в този момент си разбиран, но точно в момента го искам повече и когато не го получа това те напряга. Хората казват да разбирам те, но реално ти не го чувстваш така.
- Кой бе Неда, ние по-големите, родителите, средата, кой ?
По-големите, възрастните.
- Дай ми пример?
Примерно учителите, те са с нас през по-голяма част от най-важните ни години и това са хора, които виждаш всеки ден и понякога по често от родителите си.
- А какво трябва да разберат за вас?
Че сме различни.
- С какво?
Най-малкото, че сме различни същества
-Аз мисля, че те това го знаят.
Ок, ние сме различни хора, имаме различни имена, но трябва да се стремим да сме еднакво успешни в училище и това не е ок.
- Ако не е училището? Щото ако някой не те разбира, значи има нещо, което си мислиш, че е по-различно в тебе, тоест трябва да има причинно следствие да си ти по-различен и да имаш различни очаквания, за да се чувстваш така, разбираш ли, защото утре училището ще свърши и ще дойде друг кръг, друга среда, където ще се срещнете с други хора от всякакви поколения, ментори, колеги, шефове и т.н. и те също няма да те разбират и ти пак ще се чувстваш по тоя скапан начин, но кое е това нещо, какво повече ви трябва, за да се чувствате по-добре, разбрани, по-сигурни, по-спокойни?
Това да не се ограничаваш да мислиш за някои неща, много хора го правят това, всички не само ние по-младите.
- Дай ми пример, не те разбирам.
Ами има много теми, които се избягват да се говори за тях.
- Кои?
Първото, което ще кажа е смъртта, според мен не е трябва да е тема табу
-Друго?
Друго е емоционалното състояние на един човек, за това рядко се говори и в училище и на улицата, и в семейството, защото не сме роботи, нали, колкото и да ни се иска понякога, не сме и хората избягват да го обсъждат това нещо, по-лесно е да спреш да говориш за това, защото, нали, никой не иска да излиза от зоната си на комфорт, мълчи си там и то ще мине, но не е така и не минава, а с времето става по зле.
- Тоест това, което аз разбирам, е че имате нужда от комуникация, добре кой ви го отне това?
- Да, имаме нужда да говорим. Малко и социалните мрежи, по чат не можеш да разбереш човек например как се чувства и какво е изражението му от нещо, което си казал, също така, когато си говориш с по-възрастен човек тук идва разликата в годините, която пречи да се разберете по-добре
- Искаш да кажеш, че по-възрастните хора са предубедени, заради годините ви и смятат, че с вас смислен разговор не би могъл да се сполучи-пренебрегват ви, така ли?
И че действително можеш да говориш, Да! И не е лошо.
- Е, не е лошо разбира се, просто съм изненадана, че има такива предрасъдъци в по-възрастните…
-Засегнахме я темата, изразихме някакви гледни точки и в предишния ни разговор, но причината според мен е друга, не е в поколенията, има нещо друго, има някаква болна емпатия тук, явно има страх да си го кажете на глас, според мен нещата са много по-личностни от колкото повлияни от семейство или среда, можеш ли да поразсъждаваш над това и да се опиташ да ми го обясниш?
Да, ами начинът на мислене, което не се среща в ежедневието и много хора ги е страх да го правят?
- Да мислиш свободно?
Да, точно това е, че много хора ги е страх и ги е срам от самите себе си, от това какво мислят, но не на глас.
- Защо, питала ли си някого от познатите ти?
Да, питала съм, отговорът винаги е “не знам”.
- Кой е въпросът, който им задаваш?
От какво се притесняваш, какво има? “-Не знам”
- Не могат да го определят.
Те знаят, но не искат да си го признаят, първо пред себе си за да го споделят на приятел или в семейството?
- Защо е това?
Защото има много хора, които не се разбират, а това е в следствие на това, че се страхуват от себе си, от това какво искат- мислят, дали е нормално да имат такива желания или интереси, разбираш ли, смятат се за странни, тъй като никой от средата ти не споделя такива неща, значи само ти си лудият един вид и си траеш, за да не бъдеш отхвърлен или помислен за луд, “ей ти не се вписваш в компания, разкарай се” да не говорим, че има и такива семейства, ако чуят мислите и желанията ти на глас ще си кажат, че не си прекрасното дете, което са създали и възпитали.
- Това е ебаси бича! Т’ва е страшно бе човек.
Да, а това са напълно нормални неща и страшното е, че си мислим, че не са, нз защо и кой ни го втълпи, но да не си себе си в този свят е ужасно.
- Как може да им помогнем на хората да се разбират по-добре
Като спрат да се страхуват.
- Как се спира страхът?
Проба-грешка, пробваш и ако не стане, пробваш по друг начин пак и така, излизаш от зоната си на комфорт и взимаш решението, което е най-добро за теб в този момент и това е, но хората не го правят, защото всеки иска да му е лесно.
- Даваш ли го като съвет това, което току-що ми каза на приятелите ти?
Не, защото много малко хора го разбират.
- Каква е обратната връзка :Ти си луда:?
Да, гледат ме по този начин или се опитват да ми затворят устата по някакъв начин с по възвишени приказки _{[усмихва се]}
- А какво ги вълнува?
Клюки, гаджета, какво ще учим, къде ще ходим, ей такива неща.
- Има ли значение семейството тук?
Има значение от какво семейство излизаш, да, защото след това идва средата ти навън, която те заобикаля и нещата, които са те учили вкъщи ги прилагаш и на улицата.
-Кое е най-лошото нещо сега за теб на този ти етап от живота?
Това да предадеш някой.
- Кое е най-добро?
Това да разбираш някой.
- Това май вашите не го знаят за теб?
Кое?
-Че мислиш по този начин,че разсъждаваш така?
Да, не го знаят, с брат ми сме си говорили повече за тези неща
- Кой е човекът, който те познава най-добре?
Брат ми
- Той ли те разбира най-добре
Да, един от хората е той
- Кажи ми нещо, което не знае за теб?
Мисля, че за съня ми с дядо ми преди да почине.
- Това белязало ли те е по някакъв начин?
Мисля, че да, ако той беше жив днес, аз нямаше да искам да уча по собствено желание, а щеше да е защото той ми е казал, нали, учи, аз ще се погрижа за образованието ти, но много странно откакто той почина започнах сама да се интересувам от бизнес, икономика, а това бяха нещата, с които той се занимаваше и беше много добър в това.
- Суеверна ли си ?
Не
- Имаш ли си място, където можеш да избягаш от всичко и да се чувстваш спокойна и добре ?
Тетевен
- Какво ти носи това място?
По-различно е от града, винаги, когато отида там се чувствам различно, каквото и неприятно нещо да ми се е случило и да ме е натоварило, там енергията, която носи мястото е уникално зареждаща, и когато си отида се чувствам просто супер.
- Супер, всеки трябва да си има виличка в планината за личностно развитие и самоосъзнаване, действа безотказно _{[смее се]}
Да.
- В какво вярваш?
В себе си.
- Защо, кое ти е специалното на теб, че да си имаш такова доверие на тази възраст (без да омаловажавам годините ти)?
Да, благодаря, ами не можеш да разчиташ на външна сила, за да бъдеш по-добър човек или да ти помогне в тежка ситуация, има хора, които не са вярващи, но в трудни ситуации започват да се молят, нали, а до сега не са вярвали в бог или в друга външна сила. Просто смятам, че неправилните решения в живота си ги взимаме ние и лошите последствия от тях са за наша сметка, за това не мога виня друг за тях както и да разчитам на друг да ми реши проблема, само аз мога, нали така, за това вярвам силно в себе си и моята сила да се справям с нещата, които зависят от мен в живота.
- За какво ме излъга до тук?
За нищо. _{[усмихва се]}
- Засегнахме много сериозна и наболяла тема, за което ти благодаря наистина, исках да си говорим за много други весели неща, но мисля, че неразбирането на GENZ поколението и отвъд е най-смисленият разговор, за който можехме да поговорим, за мен беше удоволствие да те слушам и най вече да те чуя и да те се опитам да те разбера, беше важно, благодаря ти.
За мен също, благодаря за обстановката и настроението 🙂