Времето днес

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Последният пост ме остави със странното чувство 'кой дава 5 пари за т'ва дори'

Ми то аз, този въпрос си го задавам от както си споделям чувствата по интернет чатове, работя интернет професия и живея във века на информационната революция. От както сме интернет ‘публични’ всеки ден, някой-някъде осъзнато се пита:

“Струва ли си като цяло”?

“Що’ го правя въобще” ?

“Има ли смисъл” ?

“Ами ако не стане” ?

А, най-големият парадокс е, че когато си поставим цел, не осъзнаваме, защо точно правим едно и също нещо всеки ден за да я достигнем, НО сме напълно осъзнати от последиците й върху нас, като например:
- Бърн-аутвам отвсякъде, иначе всичко точно ;d
- Гледам да се заливам от работа сега, че да не мисля за глупости.
и тн. които все по-често чета по чатовете ми.

Част от личен разговор, който наскоро имах. Мисля го доста напоследък:

Може би прави впечатление, че за пръв’ път се обръщам словесно от 1..л. ед.ч. тук. Чувството да натиснеш точката на клавиатурата след последното изречение, докато стоически си създал илюзията в главата си, че не си сам е някак’ облекчаващо, но в никакъв случай мотивиращо, по-мотивиращото е когато натисна бутона ‘Publish’, защото това е плацебото на медията, не знаеш какво ще се случи от другата страна, но ше’ти стане някак по-добре, ако знаеш, че не си сам. Не знаеш, кой с какви очи ще те погледне, дали ще Те хареса, ще те накаже ли с мълчание, или просто ще ти изръмжи. Честно.. на никого не му пука дори и сега слагайки точката на това изречение без да го мисля искам ли да го допиша дори.
/ Часа е 0:51 🌘 /поне спря да вали и мога да изпуша една бърза на балкона, оглеждайки спалното бельо на съседа отсреща, мислейки си “Абе студено си е е*ати’ си пусна климатика май, Абе ти верно ли го изпрати т'ва на хората!!…”📩📝

По-важното е Ти ще се харесаш ли накрая.

Странно е да пишеш на # на брой непознати, които са видяли разлепените ти жълти стикери по спирките в квартала, и са дали достъп на други непознати до личното си време, като метафора имейл пощите ни, които и без това по цял ден крещят от реклами на модни брандове и апове за доставки на храна, но то е защото сме имали Очаквания
-да, думата заради която често й в offline животa нещата губят смисъл, и започваме да се питаме… Да имаш очаквания за нещо по-добро, по-голямо, по-интересно, или просто ПОвече на пук на всекидневието което ти се случва така или иначе без да пита, и без да иска разрешение за достъп до имейл адреса на личният ти живот. Ако имаше такъв живот, той щеше да ни е в spam.

Anyways, това все пак e бюлетин известен с пунктуационните си грешки и интимният си характер, за това още малко и свършвам.

Прагът на тази статия е за емоционалната интелигентност у’всички ни.
Уви, ако някой се замисли над думите в тази статия и ги обърне към себе си, ще се направи за кратко по-щастлив, а Мен-Нас още по-уязвими 🤍 защото чувството за каквито и да е очаквания ще отиде на Майната си, за човек веднъж не изневерил на себе си. В крайна сметка, сами си решаваме дали да гледаме към спалнята на съседа отсреща, или да потърсим посоката на по-красивата гледка 🧭 ⛰️

За мен лично най-големият съвременен успех, който човек може да постигне, е да стигне там, където иска да отиде без багаж със себе си.
Дали е възможно..? Да, стига да няма очаквания.

Всички си казваме истината с времето, което е и причината да се променяме, не годините, нито опита или прочетените книги, а решенията, които сме вземали лишени от очаквания.
Дори мацката от която ползвах порно фотографиите за “Пияните прозрения” си беше анонимна до преди 6 месеца, а сега си качва селфита и лични снимки в пози по бельо.🙏🙌

 
Често, най-трудното нещо в живота е да решиш, по кой мост да минеш, и кой да изгориш.
 

До скоро
Бъдете добри 🖤