Дебют

Не ни разбиратЕ

Я ми кажи, от къде е тази твоя смелост?
Майка ми, тя е такава, самоинициативна.
- Как се реши?
Ами, аз, честно казано, не помня как разбрах за бюлетина, но може би, защото миналата година беше кофти за мен, излязох от един период, така да го наречем и тази година си казах, че каквото дойде и ми грабне интереса, го правим, без много да го мисля, и такам.
- Мх, добрем, коя си ти, приятно ми е да се запознаем межд.др.
И на мен ми е драго, аз съм Неда, от София.
- Ти знаеш ли коя си всъщност? Като човека, който стои зад името ти?
Не, със сигурност, все още не знам.
- Браво, щом си наясно с това, значи ще ти отнеме по-малко време да си отговориш на този въпрос с времето 🙂
_{[усмихва се]}
- Ти дете на разведени родители ли си?
Не, не съм дете на разведени родители, ние сме 3 деца в нашето семейство, имам един брат и една сестра, аз съм средното дете в семейството, нашите са все още заедно и бих казала, че сме щастливо семейство.
- 3 деца! леле от една майка и един баща или?
Не, брат ми е от друг баща и разликата ни е 7 години.
- Супер сладко. Къде учиш?
18-ТО
- Мъх, така като ми кажеш 18-то, к’во е това училище, нищо не ми говори
Езиково училище от 1 до 12 клас с много езици, учат се източни езици и култури.
- Да не е това до мола на Стамболийски?
Да.
- Оу, там ми е направило впечатление - много бунтарски изглеждащи децата, дори крайно странни понякога!
- _{[смее се]} Да така е, защото там нямаме дрескод, политиката на училище е да се дава свобода на учениците да се себеизразяват, има супер много креативни хора и за това и може да ти изглеждат странни _{[смее се]}
- В кое си най-силна там като предмет?
География.
- Любим преподавател?
Учителя по физическо
- има яко чувство за хумор?[усмихва се]
Да
-Колко ви е голяма паралеклата?
Ми ние сме 24 момичета и едно момче в класа
- ахм ми вие сте си като една малка Испания _{[смее се]
-}Ти каква оценка си в училище?
4, 4 и нещо - там някъде
- Вашите имат ли проблем с това?
Не, нашите са ми казвали, че ако имаш проблем и положението тръгне на зле, тогава ела и ни кажи, иначе ти си знаеш най-добре кое те влече и ми дават пълна свобода да избирам как, какво, по колко и къде искам да уча.
- При нас не беше така преди, мамка му, ние масово учехме заради родителите си, искаш нещо:-”Да видя бележника-”беше положението не толкова, щото знаехме какво искаме да правим след училище или защото оформяхме собствени интереси, сега как е, притискат ли ви родителите ?
Според мене, съдейки по хората около мен, родителите нямат толкова глас, какво да учи детето им, по-скоро е ти трябва да учиш-точка, но какво ще учиш не ни интересува, но ти трябва да учиш.
- Ти знаеш ли какво искаш да учиш?
Не.
- Тази мисъл депресира ли те, как те кара да се чустваш това, че не знаеш?
Много добре, защото виждам как хората около мен, които имат представа и са супер остремени с идеята “аз сега това ще направя”, но не се замислят, ми ако не стане, какво…защото вероятността да не се случи е не малка, и този ‘провал’ може да те нарани и да те депресира много повече след време, ако не се оправдае, което мисля, че може да се избегне като цяло, забелязвам, че тези хора са под голям стрес точно заради този им мотив, някак си се превръща във фикс идея и те натоварва, обременява те от рано, а не бива да е така..тази тежест, тези очаквания на такава ранна възраст, според мен, е бреме и после може да избие в нещо по-лошо. Нали, смисъл, аз съм на мнение, че е хубаво да си го мислиш това, което искаш да ти се случи и да си го представяш, нали така е по-вероятно да ти се случи дори като си го визуализираш наистина, но по-добре да имаш няколко варианта, а не само едно, което да ти е фикс идея.
- Даваш ли си сметка от сега за нещо което не харесваш в себе си?
За това, че различните хора ме виждат по различен начин и не ми харесва, че сякаш аз го правя да изглежда нарочно, а не е така.
- Любопитна си спрямо хората, обичаш да ги анализираш и да дълбаеш, нали?
Да
- Влюбена ли си?
Не
- Била ли си?
Да
- какво търсиш ‘у хората, ‘що са ти интересни?
Искам да ги разбирам повече, искам да разбирам повече хората.
- Защо, дефинирай ми.
Ами проблемът на нашето поколение е, че сме неразбрани, не ни разбират..
- А така, извинявай, че те прекъсвам хайде сега да ми обясниш, защо това е така, щ’ото ние с Белла - миналия ни гост си говорихме за “вас” доста и ви нахранихме малко, че сте бездушни и празни това поколение младите, ти ми кажи сега, защо, защо го мислим това за вас, що’ това не е така, само ние ли оставаме с това впечатление, опровергай ме.

: -в следващия брой продължението- :
 

До вторник 🤖 
Бъдете добри 🖤